.jpeg)
Мълчалива Любов Години минават А тази любов Е все така мълчалива И остана неизживяна Нима това е истината? За отношенията в живота? Когато се срещне любовта? Онази, истинската, изпълваща Душата, която в своя захват Я души, за да не приеме, Че може да има друг човек От който да зависи мнимата свобода. Не вярвах, но и вече не страдам Защото всеки избира Дали да се бори за любовта Или да остане в комфорта На вечно очакване, Че някой отвън ще дойде Да разбие на пух и прах Познатото Не става така, нужни са сили И живец за борба Срещу масовото възприятие "Комфорта е важен Там ще дойде леко любовта" В Мълчания. Уви, не става така Веднъж се срещат душите, Които се разпознават една друга И бягат далече Така, както от вълк бяга козле Защото на страха очите са големи Това и принуждава обвивката Да се превърне в "Супер жена" За себе си, защото е отхвърлена В абстракцията на думите, Които се различават от дела. Ах, мъжете ли? Ех, как ги обичам В тяхното постоянно бездействие