И тъй изминаха годините,
в които спомените топлиха завивките.
Десетилетията даваха усмивката,
която днес превърна се в падение.
Отдавна казали са хората,
насила хубостта не става.
Когато има едностранчива романтика,
приключила приятелството в одеяло.
Дори безсмислено е да потушат сълзите си,
създадени от физическа измама онези двама,
посмели да разрушат свързаността си,
градена през годините чрез страст и драма.
Наистина изглежда ситуацията тежка е,
мъжът да сподели леглото си с дама,
която обичал е почти като сестра си,
в чието тяло страстната любов към нея той я няма.
Изгубено е душевното благоприличие,
завоите клонят в лабиринт от безразличие,
прикрито от срама на нарушена диаграма
на връзка дългосрочна да изчезне под юргана.
Приятелството не винаги означава свят за двама
в любовен план, покрит с романтичната изява
на чувства, дълбоко някак си погребана,
защото минало е твърде много време.
Страстта понякога показва се пияна
и търсеща утеха в приятелското рамо,
но плаща се цената в уединение
и срам, че е извършено падение.
Светът не винаги е рай за двама
особено ако е създаден неестествено
в моментното влияние
на сексуалното желание.
