Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

В отговор на стиха на Ели Зарева  Здравей, Любов! А всяка обич в пепел се превръща. За да възкръсне с нова сила пак. Чрез чувството, оставащо могъщо . В изгрева на нощната луна. Страстта изпива до забрава. Поредна доза от Любов. Защото тя не остарява.

Само момиче гледа жълтата луна, пролива поредна кървава сълза.. Потъва и се спира в тишина, а плува в дълбоката река на мислите, отнесени от вятъра на нова падаща звезда.. Умирайки от думите, да гони ту лудост, ту безумие... Но този път не приказно красивата, а млечно бяла бе нощта, обляна в метеорна линия – линията на смъртта...