В спомен за "заедно"

Посветено на екипа ни „Същности”

Есенен ден. В първите дни на октомври. Същото заведение. Лека носталгия. Изпълнена със спомени за минали случки. Дори музиката в заведението напомняше за отминалите дни и вечери на срещи със сродни души. С кодово име „същности”. Романтично.

Те се забавляваха заедно и се смееха много. За изцеление. На душите си и преоткриване на себе си. В своята същност.

Лекият полъх на вятъра от морето изричаше дните и миговете, когато те бяха заедно. А сега всеки смело вървеше по пътя си. Свой собствен, почти без допирни точки.

Хората имаха сложни междуличностни отношения, но сред тях цареше специфична близост и разбирателство. Пораждаха я преживяванията заедно. Сега доста рядко се виждаха. Толкова близки и така далечни в същото време.

Валери си спомняше ясно лицето на всеки един човек с неговата уникална усмивка. Те не искаха нищо от нея, нито пък тя от тях, когато се срещнеха случайно или не, заедно.

Жената пазеше общата снимка в хубава рамка и я гледаше. Понякога. Лицата от снимката се усмихваха. Искрено. Истински. И си оставаха запечатани. В момента тогава. С лека дистанция. Като прашинка от вечност. Често й липсваха.

Валери говореше с тях, когато й се приискаше. Спомените им заедно образуваха красива плетеница на хубави чувства. Общите им мигове я промениха. Някак си неусетно. С нежна и грижовна усмивка. Тя ги ценеше истински. Като скъпоценност от кутията с бижута на живота й.