Време да се каже "Достатъчно"
Няколко дни си припомнях случки и хора, които в мое присъствие и не само заявяваха, че са вършели сами нещата при положение, че не е точно така...Но това си е тяхно мислене, не ги обвинявам. В този ред на мисли реших, че наистина е крайно време да кажа „Достатъчно“, което е трудно предвид факта, че съм свикнала винаги да съм внимателна, уважителна и да давам колкото мога подкрепа. Смятам, че това мислене е погрешно, защото нито подкрепата е искана, нито вниманието и уважението оценени. Дори на пръв поглед неприятно, абсолютното игнориране е полезно донякъде за съхранението на личността. Макар че е по-добре да се казват нещата такива, каквито са в очите на този, който трябва. Човек обаче поради неказването на „Достатъчно“ на себе си, често пъти му идва в повече и му става наистина некомфортно, безинтересно и безсмислено да говори изобщо за миналите ситуации. Обаче остава усещането, така висящо на недоизказани думи. Но това не значи, че човек е лош, напротив, че от