Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Знаците на волята /по Тренинг на Робин Шарма/ „Животът ти е благословия на нашият цял свят. Имай смелостта, дързостта и мъдростта да покажеш най-доброто от себе си днес. Ние заслужаваме това от теб.“ Робин Шарма След като стана въпрос за  тренирането  на вродената  воля , сега идва ред да се уточнят знаците, които говорят, че един човек има силна воля: §   Самоконтрол – волята е като мускул в мозъка. Тренирането й се нарича самоконтрол. Хората се раждат с воля, но за да постигнат нещо повече са нужни ежедневни тренировки. §   Избор – колкото повече избори за тривиални, битови неща се правят, толкова по-малко воля остава за наистина важните неща за индивида. §   Време – времето за правене на избор е между 2-5 секунди като не е нужно да се мисли твърде много за ежедневните, рутинни действия. Има три превъзходни метода на лечение, така да се каже, когато човек е позагубил волята си, а те са: §   Медитация по 1 час дневно – тя спомага концентрацията към съответн

Тяхната история започна мигновено, както и завърши. Като два призрака, унищожени чрез останките в гробовете си нощем. Сомбре си беше женкар. Нито една жена не се задържаше   при него за повече от две вечери и то ако не е трезвен. Една нощ – колкото, толкова. Вивиан имаше опит с дългите връзки. Както и с разделите след тях, които изживяваше по различен начин. Нямаше месец, откакто се разделиха с бившия й. След една година заедно. Той предпочете приятелите си пред нейното присъствие и й би шута без да се замисли. Тя беше уязвима и разстроена. Сомбре, въпреки пиянството си, имаше сериозни познанства. Те му осигуряваха висш пост на работното място. Вивиан представляваше част от екипа му, от десет човека. Наближаваше края на годината и съответно дългоочаквания банкет. Много храна, алкохол и безумия. Вивиан искаше да се напие. Колективът реши събитието да се проведе извън родния град на всички работници. Банкет на хижа, с много пиене. Повечето колеги имаха леки коли и целия е

Често хората се питат колко струва един човешки живот и той се оценява с различни мерителни единици – финансови, морални, материални и др. Моят отговор е, че стойността е точно пет секунди. Ужасяващи. Плашещи. Истински. През тях се взима решение дали да се спаси човек или да падне надолу с главата. Това се прави инстинктивно. Изборът в повечето случаи е положителен. Спасението напомня, че всичко създадено трябва да се цени и да се благодари за него, защото то не е даденост.       Защо точно пет секунди? Толкова бяха нужни за да оценя, че беззащитното ми дете, което падаше надолу с главата е най-важното нещо в живота ми. Хванах го бързо за малкото краче с риск да нараня само него, но го изправих с бързо движение. Ужасих се, намразих се за несъобразителността си за момента, а сърцата на двете ни се разтуптяха от безмерен страх. Случилото се ме научи на много неща за изключително кратък срок. За пръв път в живота си изпитах такъв физически страх. Но се преборих. Продължих и го