2013/03/28

Понеже няма теми за говорене



Танцуват миговете. Иначе невзрачни. 
В полет на отминали илюзии за настояще.
Преплетоха се пътищата някога.
С конец и ножици приключиха.
Безбройни думи неизказани.
Остават. Само визии по памет.
Мелодии в отворено съзнание.
Приети личности. До безрезервност.

Играят си безропотно играта.
На отражения и думи в мрака.
Към края се промъква светлината.
С крила и мъдрости от зодиака..
Понеже няма теми за говорене.
Че времето резач е на душата.
Превръща се доверие в лицемерие.
Дали не става дума за Илюминати?






2013/03/26

Чаени размисли

Черен чай. С натрапчив вкус.
Горчилка. В порцеланови щрихи.
Шкафове. Пълни с фотографски ленти.
Хартиени листи. Обвити с Прашинки.
Пробягващи думички.Физиономични.
Недочетени истории с неми въздишки.
Мрачно тършуващи. В оскъдни одежди.
За избягали някога рицари.
ВЧаени размисли минава денят ми.
С захарна лъжица за филмови спомени.
Приказно - тъжни и смешни орисници.
Щастлив е наистина само лудия..
В неговата градина измислена.
С лакомства, шапка и доза себичност.
Така пише по книгите... Прозаично.




Нощна луна

В отговор на стиха на Ели Зарева Здравей, Любов!



А всяка обич в пепел се превръща.
За да възкръсне с нова сила пак.
Чрез чувството, оставащо могъщо.
В изгрева на нощната луна.
Страстта изпива до забрава.
Поредна доза от Любов.
Защото тя не остарява.








Лична липса


И все пак, Как стигнахме дотук?
Дълбоко лична липса.
Погребахме всемирния покров.
В бездействия и думи иронични.
Настъпва време за отделен път.
По който всеки сам да си поеме.
С Твърдост на юмрук.
В посоки нови от запад чак до юг.
Надеждите остават си. Напук.
И нека не звучи отново „Back For Good”.


2013/03/23

Празнична новост


За мен всеки ден е празник.
Без увъртане. Създава емоции.
От срещи с изключителни същности.
Преоктриване. В нежни нюанси.
Няма фалшива приказност.
Нито пресъздаване на измислени образи.
С безусловност. Посрещам утрото.
Обсипано с нови хоризонти.
И истинска чувственост.


2013/03/22

Излишен пясък


Излишни думи гонят се с проблясък. 
Без мисли срещат се емоции с крясък. 
От край до край ръката - изиграна.
Залогът падна - спасен е от измама. 
С лъжовно-чувствено превръщане.
 В бездънност на сърдечна яма.
Траги-комичен вик на минало. 
Раздялата остава няма. 
До нова среща и подхравнане. 
В обзорна крайна сметка.. 
Излишно се събира ненужен пясък. 
На стари спомени в красива стъкленица.

2013/03/20

Магията на момента


Беше надвечер.Песните на птиците още се чуваха. Обикновена мартенска вечер с хладни оттенъци. Слънцето отиваше към залеза си.
Валери се разхождаше по част от парковата алея. Към левия й край. Тя не искаше да пречи на малкото минаващи велосипедисти. Алеята беше предназначена за тях. Духаше лек, но студен вятър. Дърветата подготвяха пролетните си дрехи. По тях имаше цветни пъпки.
Валери вървеше с леко отнесено изражение. Току гледаше мартениците, които още не смъкваше от китките си, току преоткриваше небесната синева с погледа си. Завеяна романтичка. Тя мислеше за скорошното си минало – последните шест месеца от живота й. Много неща се случиха. Хора дойдоха и си тръгнаха от срещите й. В различни изходи.
 Ръцете на Валери се сгушиха в дълбоките джобове на сиво – черното й палто с искряща брошка на него.По този начин тя опитваше да стопли дланите и пръстите си. Неуспешно. Брошката отразяваше пробягващите тънки лъчи на светлината, които осветяваха спомените в главата й. Не изчезваха. Спусна косата си внимателно, а с нея и мислите. Очите й се замъглиха в унес.
По алеята велосипедистите намаляха и скоро изчезнаха. Започна да мръква. С бавни крачки Валери отиваше все по-близо до спирката да чака автобуса си. По пътя тя смъкна всички мартеници от ръцете си. Време беше да ги закачи по дърветата – за традицията. Едната, с малка звездичка, постави на малка фиданка, втората, с четири листна детелина - на по-старо дърво и така докато окичи доста клони покрай алеята. Всяка мартеница я свързваше с някого. Валери си спомняше човека и посланието, което получаваше от него. Докато закачаше интересните аксесоари по избрани от нея места, пожелаваше по нещо специфично и добро на хората, които й ги подариха. Остана последната мартеница. Валери я държеше в ръката си като безценен подарък, с който трябваше да се раздели на всяка цена.. Заради себе си.
От дясната страна на алеята мина Той. Непознат красавец  с напета походка. Тя го погледна с крайчеца на окото си в лешникова феерия. Забеляза, че е висок, със светло – сиви очи, излъчваше смелост и благородническо очарование. Той със сигурност тренираше фитнес или друг спорт, защото стойката му го издаваше. Отново ясна мисъл: „Красавец!“. Проследи го с ирисите си незабележимо. Наблюдаваше го безуспешно. Той вървеше замислен.
Полъх на вятъра вдигна кичур от косата на Валери. Закри очите й. В този момент мъжа я погледна. Също с крайчеца на окото си в сребърен валс. Момичето усети, че той забави крачките си. Вятърът се засили бързо и спря.
Валери завъртя грациозно бялата си шия в дясно, по посока на непознатия. Алеята ги разделяше. Той я погледна учудено с безброй въпросителни и очакване. За части от секундата очите им се срещнаха в мълчание и мъжа отмина. Като забърза стъпките си. Валери се обърна с финес в ляво и наведе бавно лицето си. Едно изсъхнало листо затанцува само с вятъра и отлетя далече от взора й. Както красивия непознат напред в хоризонта. Поредния пропуснат шанс.
Тъжна усмивка премина по продълговатото женско лице. Мигът отмина заедно с магията си. Споделеният поглед остана в съзнанието на момичето като един хубав спомен. От многото. Той все пак топлеше.
Лицето на Валери придоби отново неразгадаемо изражение. Тя още притискаше в дланта си последната мартеница с обич. Настъпи момента  да се раздели с нея, както и със свързващата моментна магия. Момичето отново се замисли за отминалата любовна заблуда и си припомни за този човек, обхванал съзнанието й, до следващия розов храст, който сякаш нарочно се изпречи на пътя й. Той беше покрит с бодли, но и разцъфващи пъпки. Като нови спомени. Идеален избор за Валери да закачи безценната мартеница. Момичето обичаше рози. Символ на красота, нежност, романтика и вяра.
За кратко си припомни малкото хубави моменти, които имаше с човека, завладял съзнанието й през последните месеци. Видя ясно причините защо изпитваше чувства към него и тези, които разделяха тях двамата още в емоционален зародиш. Тя беше толкова еднаква с него, и така различна от представите му за перфектност.  От която и гледна точка да поглеждаше и анализираше Валери, те наистина не можеха да са заедно. Защото всъщност не искаха.  Тя запомни добротата и чувствата, които споделяха на срещите си. Както и общите преживявания, които имаха. Скромни на брой.
 Валери закачи мартеницата на розовия хаст с пожелание за този човек да се влюби истински, страстно и споделено. В истинска жена, отговаряща на изискванията му за перфектност. За нея мигът и неговата магия отмина. Заедно с думите, хубавите моменти и несподелените чувства. Те станаха част от миналото и изградиха  красив паметник на битието й в настоящето. Леко студено наистина, но истинско.
Валери продължи по пътя си към спирката с отворено сърце и нова усмивка. Животът й се пълнеше с хубави моменти всеки ден. В това се състоеше нейното богатство от мъдрости и низ от поучаващи любови. Към съвършенството. Тя стигна до спирката с гордо вдигната глава и се качи в автобуса си. За нов път и магически мигове, които изтъкаваха платното на душата й. А в него се криеше вечност и броеница от чувства.

Снежна импровизация



Снегът стопи последната следа.
В тихи стъпки сълзата  си отива.
Притичва бързо Яростта..
Водата спомена отмива..
А дамата си тръгва като по часовник
От стената. Хлопва замръзнало махало.
На вярата. Отива си завинаги скръбта.
А изневярата изгуби простотата си.
Мъжът заплаква с душата си. 
Снегът завинаги му я отне.

Вдъхновено от тази песен

2013/03/19

Някак измежду другото


В игра на думи си оставаме сами. И по-добре е някак си така - по-истинско. 
Наместо дълго мислени, оплетени лъжи да си признаем честно. Нас Не би.
За танц любовен пагубни са устните, целуващи до безпотопност студено отражение.
На Другата, която пазеше мига от крайности до Новолуния. А дотогова гонят се звезди.
В очите, избодени от плач и изтъкани в лудости да търсят се будилници за слепия..

Аз зная, че далеч от лесно е да ме изпиваш в заблудата, че може да съм влюбена.. 
До забвение. С еднообразно скубене в потънали отдавна многоточия..Измежду другото.
Аз зная, трудно е да се събуждаш  и оглеждаш в самотата ми, та тя кънти така, че чуват глухите..
На пръсти в очевадно безразличие. Ненужно е. И някак си излишно да имитираме.. Усмивки..
Породени от навика за подкрепления.. физически.Отритнати, но и напълно живи..за себе си.





2013/03/18

Прекъсвания

От днес играя на писания.
Нали съм все такава романтична?
Преплитам тонове с дихания
Поредна връзка пак издишва..

Приятелите, казват, са съюзници
А може би са просто огледало.
На личност, бродеща в илюзии
С наивност в голямо предозиране.

Прекъсват връзки хората с думите,
Отвеяни в душевно, някак си, безвремие
На минали копнежи и емоции.
Изгарящи на клада настоящето.

Приятелството, казват, е сакрално.
Уви, понякога и фалш покрива миглите.
Тъй Пърхащи. От казаните истини.
Болезнени за другия и той побягва.

Прекъсването е добро усамотение.
Гарнирано с нежелани размисли.
Заради бягството към стари спомени
И хора, сенчести, но съществуващи..

Понякога се отразяваш в другия.
А той не иска тъй жален да се вижда.
Навлизане из личните пространства.
Не води друго, освен тягост и малоумие.

Прекъсвания в породени слабости.
Ментално действаща, неистинна идилия.
Опияняваща до среща челна, с накъсване.
В парцали. На лъжовни взаимодействия.







По песен в размисъл


Тази песен "Impossible" ми се върти от вчера до днес в главата. Не можах да спя много тази нощ, но тя продължаваше да ми кънти в съзнанието и си я пуснах, за да вникна в текста й. Дълбок е. Да, тъжна е, но е истинска и буди размисли. Познавам доста хора с разбити сърца, моето също е било такова. Много хора са изгубили приятелства и са спрели да се доверяват. За тях пускам тази песен. Когато човек вижда, че иска невъзможна любов или живее със старо-емоционална такава е най-добре да се оттегли от бойното поле на унижението и гонитба на загубена кауза сред многобройни битки със спомени, сенки на други хора и погребения на отминали дни и нощи, по-лесно е и по-съхраняващо за сърцето. То е много крехко и чупливо. Разбие ли се на парчета, трудно се лепи, а и да се залепи, раните са дълбоки и наистина не зарастват напълно. Дори това да се случи в някакъв далечно-бъдещ период, остават белези, които напомнят това, през което си минал и понякога, дори след много години, болят. Затова е по-добре да не гоним вятър, който не е в нашата посока, по-малко наранява и освен това докога ще е това съпротивляванее и борба за някаго, който така или иначе не можем да имаме поради стара емоционална негова /нейна обвързаност или добри отминали времена, които и перфектни, няма да се върнат за него/нея? /Говоря в множествено число, защото на всички се е случвало или случва в момента/ А какво да се прави, когато обещанията са разбити и доверието предадено? Да се търпят унижения ли или какво? В такъв случай, сред невъзможността да се спечелят дадени чувства на даден човек е най-добре той/тя да бъде изолиран от живота ни, докато не започнем да го виждам по-скоро като познат/приятел отколкото като обект на желание за връзка и любов. Това обикновено отнема много години, а често пъти този човек просто бива забравен или образът му остава мъглив някак си. Така че, когато някакви отношения са невъзможни, а обещанията празни, най-добре човек с гордо вдигната глава и хванал с две шепи сърцето си /не дал го на някой друг и той/тя взел/а/, че го стъпкал/а да си поеме по неговия/нейния път в търсене на смислени любовни каузи, които не са загубени още в зародиш. Та това си мислих днес...

2013/03/05

Носталгично


Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало.
Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови.
Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости.
Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги.
Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване.
Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искреност и детско учудване.
Отварям външната врата на живота си, за да прогледна за светлината на другите. С радост и влюбване в полъха на сърцата им.
Днес наистина ми е Носталгично някак си. Объркани мисли прелитат в хоризонтите на съзнанието ми, голи, с части от призрачност. Избират с какво да покрият крилата си. Може би с думи?