Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Самотната цигулка свири в оттенъци. Наивно сред каменни реки и гробници. Изпразнени от множество съкровища. От скъпоценности, чували страсти и очакване. За по-изчистена мелодия със смазване на струните. Докато вятърът отвява танцови съзвучия. От мемоари разни, заключени в ковчежета. Прибирани на далече от телата си. Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си. Играят нежно с музика от водопади. С коси развеяни, докосвайки се в рамото. На плътни устни, нежност и излъчване. За непризната женственост. В пълнолуние. От бледност отразена в светлината си. Красива дама без кавалер и гонеща илюзии. Потънали в периодичен прах десетилетен. Средновековен бард играе роля на беззвучния.

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъ

Чрез чар оказахме се позлатени в затвора. На чувства и истории. Неистински. В Заблуди разни относно хилядите "принцове". С ясна и непризната визия, че сме вманиачени На тема "по-далече, Самота" като измислица! Фалшива обич се облича в безгрижие С окови се заключват множество сърца. А ние гледаме в транс, със сълзи по бузите Как си отиват приказно-ефирните случайности. Оплитаме ги сръчно с куките на думите От крайност до небрежна самосъжалителност Потъва безметежно в нас ключа. Свещен е. До безобразие. Изпадаме в апатичност и летаргия. От много чакане да смъкне някой друг веригата. Затворена с чувствеността. А кандидатите са липсващи.  Изпускаме прозрачни шансове. Във вечно търсене. На дара най-желан с вълнение - сърдечна свобода. Че всичко друго е безропотно изчезнало от многолетие.