Показват се публикациите с етикет Импресия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Импресия. Показване на всички публикации

2013/12/02

Дънките

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм.
Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си.
Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност.
Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й.
Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, защото не е неговото място.
Тъкмо си купих нови дънки, но дойде време да ги сменям, защото се скъсаха. От очакване. И покриване на изисквания чрез чужди за мен действия. Или като вменяване на чувство за отговорност към неща, които не са моите. Явно ще купувам нови дънки с по-искрени и пастелни тонове за сърцето си.



2013/11/11

Реална фантазия

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше.
Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина.
Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости.
В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота си. Той беше изрисуван от нейните думи, а чертите й се вплитаха във всички онези лирични герои, които чувстваше скъпи. Техните образи изразяваха реалните й мисли, които по едни или други причини рядко изричаше. Валери споделяше чувствата си предимно с листа хартия. Каквото напишеше, то оставаше там, а тя смело продължаваше напред по пътя си.
В реалната си фантазия жената обикаляше невидими места. Валери срещаше най-различни същества и общуваше с тях по спокоен начин. Винаги научаваше нещо ново. Избрала беше тази позиция. Печеливша.
Фантастичния свят даваше на жената възможност да се чувства истинска. Тя се запознаваше с различни образи и интересни черти от човешкия характер. Наблюдаваше ги мълчаливо и правеше своите изводи. Трупаше опитност.

В съзнанието си Валери обикаляше прозрачни езера, обградени от пъстри гори. Тя срещаше принцове на бели коне, рицари с блестящи доспехи, магове с дълги роби и поетични бардове. Те виждаха своите дами и имаха верни приятели, за които правеха чудеса. Тези действия се свеждаха до простотата на думите, красотата на усмивките, сноповете светлина в погледите и сиянието, което различните минувачи през света й излъчваха. Всичко това, в което Валери избираше да повярва и вижда. Своята реална фантазия. Не тази на другите или пък техните отражения.

2013/11/01

В спомен за "заедно"

Посветено на екипа ни „Същности”

Есенен ден. В първите дни на октомври. Същото заведение. Лека носталгия. Изпълнена със спомени за минали случки. Дори музиката в заведението напомняше за отминалите дни и вечери на срещи със сродни души. С кодово име „същности”. Романтично.
Те се забавляваха заедно и се смееха много. За изцеление. На душите си и преоткриване на себе си. В своята същност.
Лекият полъх на вятъра от морето изричаше дните и миговете, когато те бяха заедно. А сега всеки смело вървеше по пътя си. Свой собствен, почти без допирни точки.
Хората имаха сложни междуличностни отношения, но сред тях цареше специфична близост и разбирателство. Пораждаха я преживяванията заедно. Сега доста рядко се виждаха. Толкова близки и така далечни в същото време.
Валери си спомняше ясно лицето на всеки един човек с неговата уникална усмивка. Те не искаха нищо от нея, нито пък тя от тях, когато се срещнеха случайно или не, заедно.
Жената пазеше общата снимка в хубава рамка и я гледаше. Понякога. Лицата от снимката се усмихваха. Искрено. Истински. И си оставаха запечатани. В момента тогава. С лека дистанция. Като прашинка от вечност. Често й липсваха.

Валери говореше с тях, когато й се приискаше. Спомените им заедно образуваха красива плетеница на хубави чувства. Общите им мигове я промениха. Някак си неусетно. С нежна и грижовна усмивка. Тя ги ценеше истински. Като скъпоценност от кутията с бижута на живота й.


2013/10/31

Музикантът

Момичето бързаше нетърпеливо към мястото, където стартираше концерта на една стара, но любима нейна група. Тя чакаше отдавна този ден, пълна с вяра за грандиозен спектакъл. Така и стана. Всичко, в което се вярва, се превръща в реалност.
Прожектори. Изкуствена светлина. Бял костюм. Жица от стон на китара. Емоции. Самота в очите и гласът му. Но красива някак по своему.
Един музикант винаги прави шоу, но дали то отразява неговия живот? Едва ли или вероятно донякъде. Той не спира да го пресъздава на сцената.
Самотата пропива всяка една нота и тон в гласа на изпълнителя. Цял живот той обикаля по пътища и концерти, среща любими, които забравя с тялото си, но не и в песните си. Именно те показват смисъла, опита и същинската душа на артиста.
Има много фалш и драма в представленията на живота на музиканта. Той дарява радост на публиката, а вътрешно плаче и крещи от болезненост. На чувствата.

Валери го усещаше по същия начин. Такава е идеята. „Колко типично!” си мислеше тя и с блуждаещ поглед. Тя се затича бързо докато краката й отказаха. Беше принудена да се прибере отново в познатата си битова дупка.


2013/10/08

Сърдечно дъждовен

Има дни, когато макар че пече слънце, все едно вали. Мрачни по своему, както душата пред трудноститите на пътя си. Чадъра на маските пада и болезнени лъчи изгарят  уж зараснала рана. А тя се отваря. От минали думи и несрещнати личности. Мечтания. Все още несбъднати. Тогава човек се пита какво се е случило и как се е стигнало до настоящето. С тегоба. Липса на действия. И крайна отпуснатост, съкрушена от претовареност на поети чужди отговорности. Личният избор.
Дъждът се набива ситничко. Като онези малки капки, които пропиват в палтата на случките, заедно с техните кръпки и мокрят, а уж са изсъхнали.
В гонитбата с позитивните мисли, понякога човек се дави и забравя. Автентичността все пак за да е истинска е нужна и болка. Дори и в изящност.
Настояща реалност. И мълчалива умора. От самостоятелно мислене. Без подкрепа. Нито пък нейното търсене.
Сред всички планирани дейности се появяват и изненадващи сбирки. По двойки, явно все още влюбени. Тогава се правят разни дълбоки сравнения. Вътрешни. И субективни.
Защо ли все се случва на другите? Постигат мечтите си дори без да следват планове. Някои пък срещнат партньора си на някое романтично място, както се случва по филмите. Може би дори да имат песен или стих за себе си. От другия. Чувстват се приети и обичани.
Сълзливи измислици, но привлекателни някак си.
Този ден го пиша сърдечно дъждовен. В книгата на живота си.

Скоро ще се събудя и ще посрещна с нова усмивка утрото. Може дори и с благодарност.

2013/04/09

През погледа на чаша вино




Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя.
От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове.
От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъртва душевност. Тогава виното е истинска отрова, която подхранва до дъно с негативизъм сърцето, убивайки го бавно и сигурно. Каквото и да се случва в този момент, човек, който не усеща вкуса на питието си, не помръдва нито крачка напред, нито такава назад, плувайки към дълбокото. Той потъва до там, където остават два изхода – физическа смърт или възвръщане на сетивността за живот. Нужна е сила за избор, защото чашата вино е отражение на душата ни, а куражът е вкусът на съдбата ни, която така или иначе градим самостоятелно.

2013/03/05

Носталгично


Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало.
Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови.
Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости.
Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги.
Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване.
Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искреност и детско учудване.
Отварям външната врата на живота си, за да прогледна за светлината на другите. С радост и влюбване в полъха на сърцата им.
Днес наистина ми е Носталгично някак си. Объркани мисли прелитат в хоризонтите на съзнанието ми, голи, с части от призрачност. Избират с какво да покрият крилата си. Може би с думи?






2010/07/03

Кошница


Сърцето е като раздърпана кошница, пробита от иглите на болка и разочарование. Сълзите изтичат през множеството пролуки. Скелетът на кошницата също е мокър - подгизнал от умора и причинил мухъл на чувствата. До днес си стои непочистен.
Чувствата са специфични плетеници, създадени от хубави и лоши мигове, които се подклаждат от огъня на силни изживявания, чиято прегръдка изцяло обгръща сърцето.
Понякога кошницата не може да се доплете, защото скелета й е нестабилен или пречупен. Тогава се започва на чисто - с нова плетка от мигове. Тя свършва с поредните пробиви на лоши емоции и се започва отново.. Кръговрата е пълен, непроменен и безкраен.
Често пъти умората от борбата спира плетеницата, но точно тогава се намесва сърцето. Вариантите са различни - укрепване на импровизираните стени на кошницата; ново раздърпване или забравена сивота, която води до дъното. Това е въпрос на личен избор, който може да е грешен или правилен в зависимост дали човек живее за себе си или за другите.

2010/03/31

"Не се надявай на нищо"


Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен. Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага. Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли. Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи.. Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи.

"Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл.

"Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в определени ситуации. Това е перфектна характеристика на човешките отношения. Когато най-много се надяваш на нещо добро и се радваш предварително, всичко рухва. В обратния случай.. не знам, не ми се е случвало все още и нямам мнение.

Днес умря още една част от душата ми , но не виня човека, който го каза.. Е, какво да се прави, не може винаги да има споделеност на чувствата. Всеки е прав за себе си и си запазва правото да си казва мнението, да отговаря за чувствата си и да предава другия, който до скоро му е бил най-близък. Нека го наречем инстинкт за самосъхранение, в който няма нищо лошо, стига да не се минава през достойнството на друг човек, стъпквайки го като вредна твар или дъвка.

Понякога живота е твърде променлив, днес си щастлив, утре всичко се срива и умираш по малко. Така до края, който всъщност е едно ново, чисто начало и със сигурност идва. Единственото, което остава е да се бориш, съмняваш, падаш, изправяш и да не се надяваш на нищо добро.. В крайна сметка с малко думи се казват много неща и наистина "Не се надявай на нищо" е като правило, което трябва да се следва. Може само да предполагам, че е за добро..