Омръзна ми
Омръзна ми да търся вечната любов Поглъщайки емоционалните отрови И да надничам през накъсани покрови. Превърнах се в спасителен кивот На същества, който мислят ме за роб, Защото добротата ми не им се нрави. И на Използването гледа се като на Бог, Който разпорежда се с всякакви любови. Защо попадам все на фалшивите сърца? Или пък твърде рано е да се говори За неща, които стават знак за "Стоп" Преди дори да се стартира спора Дали, или, ще има нещо между нас? А в действията несигурността говори. Омръзна ми да търся истинска любов, Живеейки безмълвно в илюзорния живот, За който предпочитам да творя история, В която няма да имам разочарования.