2018/02/15

Сива банкнота без сърце

Litlle Robot

Живял един човек. Той обичал да събира скрап и метални отпадъци, с които създавал роботи. Бил много самотен и понеже живеел отдалечено, нямало много хора покрай него и намирал утеха в творенията си. Те го наричали свой "татко", защото това била думата, въведена в платките им. Малкото пътници, които идвали и минавали покрай къщата му , не го виждали или просто го отминавали, все едно го няма.
С времето, човекът започнал да вижда същността на невиждащите го посетители и много плакал. Защото, това, което наблюдавал, били същества, които изглеждали като сиви банкноти, дори по-механични от металните му създания, които той наричал "деца".
Минали много години и човека се споминал сам, сред роботите си. Някои от тях спрели да работят, защото нямало кой да смазва частите им и да  поддържа платките в телата им.
Някои обаче решили да излязат от къщата. Единият тръгнал в една планина в далечината, другият към морето, което знаел, че е  под нея. Двата робота избрали различни пътища. На раздяла не си казали нищо, защото не знаели какво да направят, нямали такива въведени команди.
Първият стигнал до върха на планината, където нямало никой и много внимателно разглеждал от върха света под себе си. Там обаче частите му не издържали, тъй като нямало кои да се грижи за тях и се разпаднал.
Вторият вървял по равния път към морето и виждал много странни същества, създателят му отначало казвал, че това са хора,а в последствие спрял да използва тази дума. Той започнал да повтаря, че вече няма хора, а само "сиви банкноти без сърца".
 Гледал роботът и наистина виждал само  сенки в хартиена форма докато не видял един "малък човек", но не знаел какво е "дете". Придружавала го  голяма "сива банкнота без сърце", за която металния човек не знаел, че се нарича "майка". 
Спрял се роботът и детето също се спряло. Започнало да го разглежда с интерес, усмихвайки се искрено и чисто, докато майка му нервно го дърпала, за  продължат по пътя си, все едно че не забелязвала металното същество.
Детето се разплакало и само казало, че иска да си поиграе с робота, който вече трудно стоял изправен, тъй като частите му не били смазвани дълго време. Жената отказала, но детето започнало да се върти около робота и да се чуди, чисто по детски  какво да направи, за да помогне на металния човек. В този момент робота започнал да вижда освен "сива банкнота" в малкия човек нещо червено, което искряло и не знаел какво е това. "Сърцето.." спомнял си той.. , но създателят му не довършил мисълта си. Сега роботът вече разбрал, че сърцето именно е това, което отличава хората от "сивите банкноти", но уви, само малките хора го притежавали.
Детето искрено плакало и се опитвало да помогне на робота,  който спрял да работи. Тогава майка му за миг се стъписала и осъзнала колко е студена всъщност и как е загубила всяка капка състрадание, улисана в собствените си житейски неволи.. Занесли робота  в къщи и смазали с масло частите му, за да проходи пак. Когато това се случило, детето засияло от щастие, прегръщало родителите си за благодарност, а робота разбрал мисълта на своя създател: "Сърцето..." на душата все още го има, но е рядкост.