2015/02/18

Пет секунди



Често хората се питат колко струва един човешки живот и той се оценява с различни мерителни единици – финансови, морални, материални и др. Моят отговор е, че стойността е точно пет секунди. Ужасяващи. Плашещи. Истински. През тях се взима решение дали да се спаси човек или да падне надолу с главата. Това се прави инстинктивно. Изборът в повечето случаи е положителен. Спасението напомня, че всичко създадено трябва да се цени и да се благодари за него, защото то не е даденост.
      Защо точно пет секунди? Толкова бяха нужни за да оценя, че беззащитното ми дете, което падаше надолу с главата е най-важното нещо в живота ми. Хванах го бързо за малкото краче с риск да нараня само него, но го изправих с бързо движение. Ужасих се, намразих се за несъобразителността си за момента, а сърцата на двете ни се разтуптяха от безмерен страх. Случилото се ме научи на много неща за изключително кратък срок. За пръв път в живота си изпитах такъв физически страх. Но се преборих. Продължих и го правя, заедно с дъщеря си, която е борец за доброто по рождение.
     Ето тогава осъзнах какво имам и че цялото ми мрънкане и недоволство е Нищо в сравнение с риска за  детския  живот, който е част от мен. В такъв момент човек осъзнава и вижда всичко кристално ясно. Много бързо слиза на земята. Тогава  започва да се цени всичко минало и настояще в живота, оглеждайки се в очите на детето, които отразяват ясно всичко ценно. За точно пет секунди, не ги пожелавам на никого, колкото и да са отрезвяващи.
       Децата трябва да се пазят, ценят и уважават, а не да се приемат за даденост или просто като куп отговорности. Те са живи, истински и обичащи. Заслужили са живота си след дълга борба, което е достойно за уважение и именно петте секунди дават точна представа за това. Същото се отнася и за чуждите житейски бития.