Гарванът и гълъба
Виторио: „Отивай си, не си за светлина” – изграчи гарван. „Не искам, тя е моята единствена жена” Отвърна смело той, с мъничка тъга. „Но ти я пропиляваш, не е за тебе тя, „Сред мрак живееш, в безкрайна тъмнина, „А тя искри като луна в нощта. „За нея нужна е най-ярката звезда. „Проклетата с теб доволно поигра, Отивай си, не си за светлина, Без тебе тя ще е щастлива, Послушай мъдростта” – отлитна гарвана. И се превърна в черно множество ята. Лукреция: „Избягай на далече, хубавице” – изгука гълъб. „Не искам, това е последица от любовта” Отвърна тя, с усмивка нежна в красота. „Ти няма как да виждаш слънце, А той е свикнал с мрака на нощта, За него нужна е напълно друга тъмнина. Проклятията не са от твоята игра, Продължавай да търсиш си лека, А той е мъртъв по душа, Сърцето няма нужда от окови, Следвай твоята свобода” - отлитна гълъба. В кълбо от чисто бели, падащи пера.