Траен полет
Не ми отива да съм трайно апатична Та аз съм винаги с разперени криле С хората съм напълно автентична Дори да си заминат , не питам „ На къде ?“ По пътя винаги ще има песни прозаични Преплетени с въпроси за идентичността На болки минали , пробягващи тъги , вини ... Тъй както птиците политат , някога умират В живота ничий няма вечни времена Сплотено с човешките съмнения Минава настоящето , забутва се в мисълта В игра безупречна и позволена На съжаление и суета А всъщност ценно и единствено Е споделянето на мига