С усет за приказност
Всички приказки са с щастлив край , така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации . Те понякога са като нагласени , но не ги виждаме и чувстваме , забързани в търсене на разни пантофки , придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони , щитове и т . н .. Често пъти сред тъмните воали , мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота . Емоциите , които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока , стига да чуем компаса си . Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала . Реално тя е попаднала не на точното място и среда за себе си , но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира , защото нашето съзнание е единственото , което дава ограничения . Известно е и за Спящата