2013/03/05

Носталгично


Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало.
Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови.
Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости.
Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги.
Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване.
Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искреност и детско учудване.
Отварям външната врата на живота си, за да прогледна за светлината на другите. С радост и влюбване в полъха на сърцата им.
Днес наистина ми е Носталгично някак си. Объркани мисли прелитат в хоризонтите на съзнанието ми, голи, с части от призрачност. Избират с какво да покрият крилата си. Може би с думи?