Просяк
Не съм просяк, молещ за остатъци от отдавна изгубена любов, не прося минути на нежно внимание и после забит в гърба двуостър нож. Вървя по улицата на разбитите мечти и виждам просещи, съжалявам ги... Не исках и аз да съм като тях, но уви, така май се получи... И в душата ми - само чувство на яд, раните сякаш станаха по-кървящи... Разбрах какво е да живееш в кивот и да погребваш по-дълбоко живота си... Струи кристално безразличие, а маската на болка е това, но аз съм все още истинска, макар и с почупена душа... Не искам да съм просяк, даващ ръката си за трохички или хапчици радостно щастие, не стигнах и до просешка тояга, успокоително... поне малка част от достойнството ми остана...