Уиски

С аромата на Уиски 

И джаз минава си нощта, 

В която гонят се редица мисли

Дали пък всичко не е суета?

 

Особени трепети витаят в съня.

Реални са тогава, без изживяна самота,

Която утрото с петел навява,

А няма никъде протегната ръка.

 

И все пак силата да се пие Уиски 

Решаваща е за лекуването на душа,

Която си мечтае за редица чувства,

Познати от всички форми и изкуства.

За бягство някъде далеч,

Където няма хора и съдба,

Отразена в сухотата на очите

Или пък празнота в душевността.

 

Ще продължа да пия своето Уиски

В не очакване да се само-разбера.

Навярно не ми подхождат чувства,

Ще трябва да убия емоционалността в своята сълза.

Аз пия своето Уиски,

Сама, и слушам джаз.

Насред обърканите мисли,

Ще се наложи любовта да спра.

Добре, че имам трите вида Уиски

Джон, Джак, Джони и тайфа, 

Защото само те оправдават риска

Напред да продължа без участие в игра

На думи, мисли, чувства,

Които не е е редно да осуетя,

Защото аз знам, че следвам мисли,

Които никой, нито аз някога ще разбера