Трепети на сърцето: Чашата с чай

Концентрирала поглед върху документацията Тамара дори не чу почукването по вратата на кабинета й, което се оказа доста настойчиво. Когато тя вдигна очите си от написаното, дишането на един от слугите й нарушаваше тишината в стаята. Той притеснено се прокашля и се поклони дълбоко. Дамата отправи обвинителен кос поглед, в който обаче се прочете любопитство какво толкова важно имаше,че слугата да се осмели да влезе без нейно съгласие.

-Извинете неучтивостта ми, милейди, но нося важна пратка за вас от човек, който ме помоли въпреки негативното отношение, което ще събуди моята настойчивост, на всяка цена да предам посланието му– извинително каза младежа, след което още по-дълбоко се поклони пред нея.
-Явно наистина това, което имаш да ми предаваш е много важно, щом нарушаваш спокойствието в личните ми покои – обвинително каза Тамара – Но добре, след като е така спешно, предай, каквото трябва. Прощавам ти проявата не неуважение, но се надявам да не се повтаря.

Младият слуга плахо пристъпи към нея, подавайки й пакет с неправилна форма. Тя пое в ръцете си чудноватата пратка и се запъти към работната си маса. Взе малкия нож за рязане на писма и разряза с тънкото острие обвивката. Махна внимателно опаковката и пред нея се появи красива тъмносиня роза, с лилави краски по листата и същият цвят бодли, от които беше махната само частта, която се предвиждаше да се хване от получателката.

Тамара се зачуди на това цвете. То изглеждаше свежо, а дори за нея – любителка на розите се оказа с непонятен произход. Видимо неизвестния сорт роза в Бурж и близките около него страни, пробуди любопитството за това откъде идваше и кой знаеше за неговото съществуване. Тя се влюби в странния си подарък и веднага нареди на слугата да й донесе ваза да го натопи във вода, в която да има разтворено хапче, което да предотврати по-бързото увяхване на розата.
Сети се, че не е попитала за човека, който е наредил да й се предаде тази пратка, но докато мислеше за пропуска си, видя под розата червен плик, надписан с мастилено сини букви „Притежание на Тамара иш Икар”. Подчеркът беше тънък, четлив и красив. Дамата отвори малкия плик и ахна изумено при прочитането на текста, който гласеше:
„Уважаема Тамара, знам, че сте изненадана от подаръка, който току що получихте и съм сигурен, че когато прочетете това писмо аз ще съм в стаята Ви, за да дам лично обяснение за действията си.” 
Тамара се усмихна, но в този момент замръзна, чувайки отново леко прокашляне. Обърна се по посока на звука, който чу и остана като вцепенена за няколко секунди. Пред нея стоеше един от най-красивите мъже, с които имаше срещи през живота си. Висок, строен, леко мургав и мускулест мъж прекрасни прозрачно-сини очи й се усмихваше чаровно и загадъчно. Тъмната му коса блестеше на проникналата през прозореца светлина, стегнатото му тяло сякаш изваяно от най-добър скулптор, подканваше за докосване. 
Облечен в бели ленени дрехи – леко разкопчана риза, вероятно заради горещината на вън и широк панталон, мъжът пред нея я гледаше с нескрито възхищение. Очите му я изпиха с поглед и той също се оказа зашеметен от красотата на младата жена пред него. През тялото му премина тръпка, която накара думите му да застинат в гърлото. Когато той се окопити от временното вцепенение и се канеше да отвори плътните си устни, Тамара, също овладяла емоциите си, запита.

-На какво дължа честта, Ваша милост.. ? – сега тя се досети, че не знае името му и смутено замълча, подканвайки събеседника си да отговори на мълчаливия й въпрос.
-Ахмед ал Кубейси, понастоящем шейх на Фужейр и Ваш главен конкурент в търговската дейност – след кратък размисъл каза – Определено ще преосмисля позицията си, защото съм покосен от Вашето излъчване, красота, ум и финес.. 

Той продължи да я гледа, усмихвайки се загадъчно, а очите му се впиха в нейните сякаш искаха да разчетат какво мисли тя. Досети се, че не проявява достатъчно учтивост, доближи се до нея, коленичи с единия си крак и пое нежната бяла тънка ръка, която целуна внимателно.
При докосването на устните му към ръката й, дори през нейното тяло премина кратка тръпка, която тя овладя.
Тамара се зачуди от така доброто възпитание на шейха, но се изуми от това, че за пръв път вижда толкова красив мъж, който освен това е умен и възпитан, но най-важното – оспорваше търговската й империя. 

- Уважаеми, възхитена съм от обноските и вниманието Ви, но не знам причината, поради която сте в покоите ми. – тона на гласа й привидно изглеждаше равен, но в него имаше нотки на вълнение – Моля Ви, седнете да изпием по чаша черен чай и да ми обясните неочакваното посещение, на което аз лично много се радвам. С лек жест посочи малка дъбова масичка, до която имаше два ниски стола, покрити с множество меки възглавнички, извезани със сребърни и златни нишки във формата на най-различни фигурки.
Понеже мекия й глас не търпеше възражение, шейха за пръв път в живота си се почувства някак подчинен от една жена и седна удобно на стола. Грациозната му стойка пробуди още по-голямо възхищение у Тамара, която също се настани в стола срещу него и се усмихна приветливо в очакване на отговора на въпроса й. 
Почука внимателно със сребърна камбанка бледолилавият порцеланов сервиз, който стоеше за декорация на работното й помещение. 
Тази нейна любима придобивка беше поръчана от майка й за десетата годишнина на Тамара. Най-добрият майстор на порцеланови фигури и прибори в Бурж с местоположение шейхство Коимбра във знак на обичта си към младата господарка, сътвори този малък уникален сервиз. Красивото произведение се състоеше от две светло лилави чашки, обсипани със сини цветчета във формата на малки капчици по цялата си повърхност. Тяхното допълнение се оказаха две малки чинийки и една не много голяма кана в същите разцветки. 
Двама слуги бързо влезнаха в работното помещение, носейки кана с черен чай, специални сладки и кристално наргиле за двамата събеседници, чиито разговор тепърва започваше.
---------