2015/01/16

Когато сме истински: Аз добре знам защо



Вивиан Лий потропваше леко с токчетата си докато вървеше към любимото си кафене. Тя седна на масата и си поръча обичайното – дълго кафе с шоколадова торта. Жената искаше да се наслади на момента от крайно ограниченото си лично време. Това беше храна за душата й, която стоеше разнищена като недоизплетена  сламена кошница.
Вивиан Лий мина през много неща в последните месеци – от бременност до раждане на дете и разваляне на взаимоотношения с много хора. Стресът й се трупаше ежедневно докато тя не реши да стопира това, в което се превръщаше – сенчеста фигура без лъч светлина в живота си. Това беше така погрешно и ненужно и тя го знаеше. Именно за това пожела да премахне тази пагубна и фалшива изгубеност от живота си, създадена от нея самата.
На свободното място срещу нея се изкачи постепенно една охранена улична котка – в бяло и черно, с дълги мустаци и пухкава опашка, която търсеше слънчево място да се припича. Уви, единственото такова се намираше именно на масата на Вивиан Лий и наруши усамотението й. Жената не й обърна внимание за дълго време, щом животинката не й шумеше, нямаше проблеми за нея и размислите й. Котката я загледа любопитно с зелените си очи и се размяука без конкретна причина. Вивиан я изгледа с някак празния си кафеникав поглед и леко се усмихна, защото завиждаше на котето за неговата свобода. Животинката се преобърна няколко пъти на масата и полегна, гледайки вече заинтригувано жената.
Вивиан изведнъж се натъжи без причина, вероятно се дължеше на все още бушуващите в нея от всички изминали събития хормони и заговори на котката. Жената имаше нужда да сподели с някого дълго стаената болка от създадената несигурност, чувство на непълноценност и пагубна неувереност в собствените си сили. Тези неща бяха без конкретно основание, но си оставаха непроменен факт за случването си, но през тях трябваше да се мине.
Котката мижеше доволно, когато Вивиан Лий започна да разговаря с нея или по-точно със себе си.
Аз добре знам защо ми се случва всичко настоящо. Най-вече заради липсата ми на смелост да напусна работа, която не ми е приятна и колектив, който не ми харесва. Така или иначе предпочитам да работя самостоятелно, за което обаче ми е нужно много време. Но изборът вече е направен, а той има последствия, които се приемат въпреки всичко.
И сега след липсата на кураж на бял свят се появи невинна душа – дъшеря ми, все още бебе, което не е запознато с житейските ситуации и различните избори.
Обвързах се с хора, ужким семейство,  които не харесвам. Детето се сдоби с баща, който няма амбиция за нищо, но пък е добър човек и се грижи за него.
Въпросът е, че аз, като майка без смелост, не осъществих нито една от мечтите си, а как тогава ще науча дъщеря си на това?
Котката отвори лявото си око и измяука, докато се преобръщаше на другата страна, крайно незаинтересована или просто защото не искаше да слуша апатични думи и болезнени душевни стонове.
Трябва да продължа напред. Доста е трудно. Твърде много хора са забъркани в една история на неосъществени фантазии и неизпълнени очаквания, придружени с прекомерна забързаност. Тя доведе до нефункциониращи действия,  които доведоха точно до никъде.
Котката отвори дясното си око и се преобърна отново, след което задряма. Слънцето припичаше приятно и топлеше смутеното и леко студено сърце на Вивиан Лий.
И какво от това? Грешките са допуснати. Ситуациите са извън контрол. Някои ще кажат, че е хубаво да няма контрол. Сигурно е така, но ако не се залага на карти животът на едно невинно бебе заради незрялата му майка, която не е обмислила действията си. Единственото, което може да са направи е да се промени гледната точка и грешките да се възприемат като нов опит и житейски урок. Няма връщане назад.
А избор има ли? Все още не се знае, но вероятно с времето отговора ще се появи. Колко дни, нощи и месеци ли ще отнеме? Неизвестно е.
Котката се събуди и загледа право в очите Вивиан Лий, сякаш й казваше с поглед, че винаги има избор. И имаше право. Наистина винаги има избор, но се осъзнава по-късно, как е направен.
Не са нужни очакванията, които тихо пропълзяват  в измореното съзнание от многократни стресове, изпитания и оцеляване. Когато човек е бил пътник към отвъдното, го осъзнава. Това действа отрезвяващо. Върнах се тук, значи има защо.
Кога ли ще стане ясна причината измежду цялото раздразнение и безпокойство, поощрени от  чувството за непълноценност и неосъществени мечтания, не се знае.
Тегоба. Явно това е път към израстване. Макар че няма точна посока.
Котката се доближи внимателно до Вивиан, близна я по ръката и скочи от масата. Поръчката на жената дойде и тя в мълчание се наслади на малкото удоволствие, което донесе голяма  радост в душата й. След това стана с гордо вдигната глава и с уверено тракащи токчета тръгна към дома си, за да прегърне дъщеря си, която беше единствения човек, който се радваше на присъствието й и го усещаше с пълна сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар