2014/07/15

Завистта между двете рози




-          Обичаш ли приказки? – Попита Валери  своя събеседник.
-          Да, че кой не ги обича? – отвърна Сейбър, който по принцип мълчеше и слушаше без да изказва мнение, освен ако не го питаха . Той често гледаше с тъмните си очи някъде извън хоризонта, без да дава знак, че изобщо присъства физически в настоящия разговор.
-          Е, значи ще ти разкажа една приказка, която вярвам, ще разбереш правилно и ще чуеш, не само ще слушаш.
Има разлика между това да се слуша и това реално да се чува какво се говори, както и да се разбира правилно. Доста хора не желаят да разберат думите и чувствата, които се влагат в тях. Или пък просто се правят, че са наясно и са целите в слух.
Имало едно време.. Не, всъщност времето е все още сега, непроменено към днешна дата, пълно със спомени от изминалите години.  Живеели две момичета, на разстояние точно десет минути една от друга, учили заедно, водели се най-добри приятелки. Споделяли всичко, или поне едната така си мислела. Дама от сравнително заможно семейство, без да съди или обвинява тези, които са от така наречената от обществото „бедна  класа“, защото тя обичала всички хора и не държала толкова на материалните неща. Затова и не ги ценяла твърде, отношенията и взаимното разбирателство определено за нея били по-важни..  Това  вероятно се тълкувало като нехайство и водело до злоупотреба.  Наричала се Синя Роза.
Другата дама била отгледана от самотна майка, живеела в доста лоши условия, според нея, за които постоянно говорела и мълчаливо обвинявала околните, както и тази нейна добра приятелка.  Наричала се Черна Роза. Тя определено завиждала за всичко материално, а с времето и платонично на приятелката си.  Отначало процесът бил скрит, някак невинен и под добри намерения, но  после вече не толкова,  получила се грозна картина.  Синя Роза не търсела  недостатъците в хората, а обръщала внимание на добрите страни, освен ако вече не се стигало до озлобление и натиск от страна на събеседника. Това непризнание на найните лични чувства, идеи, мисли, разговори и показване на реалните мотиви на даден човек да е с нея, будело в Синя Роза арогантност. Тя давала шанс за укрепване на приятелските взаимоотношения, но когато при втори или трети неуспешен опит,  Синя с чиста съвест напускала живота на съответния човек.
Та минавали годините на тяхното приятелство, събирали се на гости, излизали заедно и били много близки. Измисляли си весели истории, споделяли първи любовни трепети, карали се понякога по детски, но пак се връщали една към друга. Докато не завършили основното си образование и всяка поела в различно училище. Кандидатсвали заедно, приели ги, но Синя избрала друго място за учене. Оттам започнали разминаванията в техните познанства, обучение и срещите им се разредили.  Вярна на своята приятелка, Синя въпреки разликите, винаги я търсела да поддържат връзка, не могла да завърже нови познанства, трудно се доверявала. Черна започнала да излиза с други хора, времето с приятелката й накъсяло, но въпреки всичко поддържали връзка. Тогава обаче започнала да се прокрадва завист в сърцето на  Черна – нейното учебно заведение не било толкова хубаво като на Синя, която си била уредила мястото в него, оттам и бъдещето.. Това разбира се, не е така. Всички училища са типични, а професията се решава от самия човек. 
Когато завършили образованието си, решили да учат за университет.  Черна си купила лекции за подготовка, Синя платила за курс за обучение и до деня на кандидатсване тя не знаела, че приятелката й ще е на изпит за студенти. Тя се готвела усърдно по три предмета за кандидатстудентски изпити. Черна избрала само един, за които имала материалите, но не я приели в този университет. Тя  се заслепила от озлобление, защото „не стига, че си е платила всичко, че е учила в по-добро заведение, а пък и гадже си има“. Синя наистина си намерила половинка по време на кандидатстудентските изпити, без да го планира. Той бил първата й любов. Оттам тръгнал крайния срив в отношенията между двете момичета. И двете се запознали с нови хора, но Синя избрала те да й станат приятели без да очаква нещо от тях, докато Черна в съденето си в колко по-добро положение са останалите от нея, избирала само хора, които са в по-лоша от нейната ситуация. Това станало обкръжението й.
С времето Черна роза започнала да завижда за всичко материално, любовно и платонично на Синя. Тя по – скоро се опитвала да го разруши през думи на една пресилена загриженост и налагане на лично мнение, което да се приеме като вярно. Тя също така говорела с най-близките на Синя против дадено обстоятелство или човек в живота на приятелката си.  Това нямало как да се скрие,  натиска не можел да се избегне, а явната неудовлетвореност и завист на Черна също нямало как да се обуздае.
Постепенно ,с  общуването и постиженията на Синя, завистта на Черна нараствала, превърнала се в чиста злоба, създавали се множество тайни и измисици за злепоставящи ситуации.
Така чистите детски отношения на момичета, които  имали общи неща, разказвали си истории и се забавлявали заедно,  се превърнали в едностранна борба между възрастни, които си мерели  постиженията в обучението, любовта и професионалната реализация без дори да се говори по въпроса директно.  Споделянето на времето на Черна и Синя се превърнало в тегоба, натиск от едната страна и самозащита от другата.  Те не говорели открито, а със заучени фрази. Черна искала да накара приятелката си да пропадне, а пък Синя започнала да премисля всяка своя дума, което й дотягало все повече.
Стигнало се до генерална промяна в техните животи.  Пътя, някога преплетен с общи нишки, бил погубен. Черна тръгнала в една посока – строго материална, Синя напротив – последвала любовната и се преместила в друг град, където се утвърдила като личност и присъствие. Да, тя действително пропаднала в даден момент от живота си, който може би някогашната й приятелка искала да й спести, но не съжалявала за нищо. Синя се изправила, продължила напред със своите ценности и убеждения, сама, но истинска и открита. Черна на свой ред  останала в положението, което си избрала – да наблюдава дребнаво от страни, да смята цените на поредните материални придобивки, да стои в неудовлетворителни отношения, изпълнени с тайни и недоизказване, също самотна. Често говорела против Синя, а в същото време и се разстройвала много, защото вече не можела да й повлияе.
Завистта води до злоба, а тя до загуба на ценности от съзнанието,  липса на посока и хора, с които да има общо движение.  Тайните водят до покваряване.  Черна до последно криеше материали за изпити и опции за професионална реализация, а Синя споделяше всичко. Това подклаждаше още повече злобата, вече превръщаща се в омраза, че „на нея всичко й се дава на готово“. 
Що се отнася до работната сфера,Черна и  Синя  са в различни такива, но докато едната роза уважава всяка форма на труд и не съди, другата смята, че именно връзките и лъжите, а не личната квалификация  водят до професионален избор на развитие без да съзнава, че за да се изградят тези връзки, се влага  много време, учене, доверие и взаимно изясняване. Изискват се различни умения, които не всеки притежава, защото човек е силен в дадена област, лично негова.
До днес Синя и Черна не поддържат връзка. Едната се придвижва самостоятелно и търсейки истински сподвижници в нейната посока, другата не се мърда изобщо в никаква посока като избягва да мисли за това, криейки се под думите, че по-лесно е така.
В рамките на пет години двете се засякоха случайно, в заведение, едната с новите си познанства, от които черпи информация и са с еднакво положително духовно мислене, другата с все същите хора от преди години, които за тези години си стояха в същата безпосочност заедно с нея. Не се поздравиха, Черна се направи, че не вижда Синя роза. Това, след близо  осемнадесет години приятелство.  То наистина беше такова, но хората се променят, поддават се на завист, оттам на злоба, което води до безвъзвратна загуба.
Сейбър слушаше, явно беше чул всичко. С обичайното си замислено изражение и някак далечен тъмен поглед, каза просто:
-          Това не е истинско приятелство.
-          Да, така е. – отвърна Валери – Някога беше, до осми клас. Истинското приятелство значи да приемаш човек, какъвто е, без да търсиш услуги от него, да му завиждаш за неговите постижения, защото той има също лични такива и най-вече независимо колко време минава, при всяка среща или телефонен разговор да си говорите, сякаш сте се разделили вчера.
-          То е нещо като старото вино. С времето става все по-добро. – отвърна Сейбър носейки  две чаши за червено вино  - Да пием за истинското приятелство и за липсата на завист.

Няма коментари:

Публикуване на коментар