Фирифула' Дот разсъждаваше върху думите, написани от покойната му съпруга Изаара Д'Аар, която неимоверно обичаше и до днес. Магът определено не й обръщаше внимание приживе заради заниманията си и тренингите на новите хора, за което горчиво съжаляваше вече от 56 години. при смърта й, тя му повери дневника, който си водеше от съвсем малка. Шийла мълчаливо страдаше, но винаги се усмихваше в кратките мигове, когато тя и Фирифуля бяха заедно.Той вярваше, че тя бди над него. Думите, който разнищваше от също 56 години бяха следните:"Какво е самотата? Има много определения. Строго индивидуални. Има и много мнения, аз също ще ти споделя моето, Дневниче. За мен това е чувство - синоним на неудовлетвореност, несигурност, неувереност в себе си и страх от разговор с душата си. За това и се чувствам сама, с Фирифула и постоянно самотна. Не, че на практика не съм. Когато двама човека живеят заедно, в повечето случаи живеят сами за себе си и другият е просто един човек, с когото живеят под общ покрив. Не съм щастлива, Дневниче, нямам духовна и емоционална връзка с Фирифула, това ме измъчва. Животът ни е така разичен, защото живеем сякаш в различен свят - той с неговите магове, а аз с книгите си." Фирифула'Дот изпита огромна болка и очите му се насълзиха. Колко далеч беше от сърцето на Шийла!! Как съжаляваше, че не беше разбрал това, докато тя беше до него. Обвиняваше се как можеше да й е причинил това! Но това беше факт и нямаше как да поиска прошка. Затова можеше само да плаче и страда мълчаливо, защото Шийла я нямаше да чуе воплите на болка от сърцето му.
"Има различни видове самота - добра, лоша, здравословна и убийствена.
Добрата самота е свързана с неща, за които предстои вземане на решение, например нова длъжност или смяна на местоживеене и статус. Тогава е най-добре човек да се отдели на тихо и спокойно място, за да помисли добре и да прецени обективно нещата. Защото само така ще е в хармония в себе си и ще вземе най-правилното решение за настоящия етап от живота си и ще преодолеее текущото препяствие на колебанията си.
Лошата самота е свързана с нерешителността и несигурността в определени условия при дадени и външни обстоятелства. Там става дума за риск и то сериозен, който не всеки би могъл да поеме. Макар че е лоша,тази самота е временна. Идва подходящ момент да се вземе правилно решение, стига човек да има желание да го направи и да види знаците, които му се дават от вярванията му. А те може да са в Бог, Вселена или друга Висша сила.
Здравословната самота е най-доброто решение за хората, които нямат диалог със себе си. Това често се случва, защото хората не искат да чуят това, което им казва вътрешния аз. Когато се срещнат с този вид самота, те просто се преоткриват и стават истински. Защото умората на ежедневния фалш и театър е много голяма. И на мен, дневниче, ми омръзна да играя роли, искам да съм истинска и Фирифула да ме види като такава. Омръзна ми да се правя на добрата, вярната, безгрижната. Тъжна съм и искам внимание. Затова от днес се връщам към себе си.
Убийствената самота е по-тежка от физическа смърт. Тя е палач за душата. Когато човек живее с друг човек заедно, макар че са различни и изобщо нямат общи неща, но стои при същите обстоятелсва, защото да не остане сам, е ужасно. Този вид самота можем да свържем с Агония - на отношения, на живот, на любов. Когато човек знае, че не са наред нещата и продължава да стои в ситуацията, в която е, това е пагубно за него. Аз обичам Фирифула, но знам, че не можем да сме щастливи заедно, живеем в различни светове и сме в съвсем различни посоки. За себе си да плача, ще откажа......."
Фирфифула отбеляза с малко парченце сребрист воал, който принадлежеше на Изаара мястото, докъдето беше стигнал в дневика. Той затвори малката книжка с дебели корици и пожълтели страници. Остави го на бюрото си и тихо заплака. Дори след толкова години той ясно виждаше тюркоазените очи, които го гледаха с любов и смирение. През които така и не успя да прогледне. Молеше се на ум времето да се върне назад и той да поеме на път с Лаос, както наричаха смъртния ангел, вместо Изаара Припомни си и дъщеря си, която по злощастен начин беше заченала и родила Хирве.
Двете смърти сякаш го поразиха за миг и той отиде бавно до креслото си, където се строполи. В такива моменти, усмивката на Хирве сякаш озаряваше сивотата на мислите му, но сега нея я нямаше.. Старецът продължи да подсмърча и плаче, защото виждаше ясно, че процентът внучката му да оцелее е минимален........ В какво я беше забъркал? Считаше се за най-големия грешник на света и искаше да поеме цялата вина върху старите си кости и посребрели коси.
Потънал в размисли, Фирифула заспа, защото възрастта му си казваше думата. Започна да сънува..
----
Образът на Фирифула' Дот може да видите на този линк:
Фирифула Дот
