Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни. Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говори

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва Стоя

  Наскоро се замислих за сребролюбието и инвестициите. Поради  лична и финансова несигурност, животът ме постави пред такава интересна тема на размисъл. Радвам се, че се случи така, защото е доста отрезвяващо. Ситуацията ме върна към оригиналния  път и ме научи да действам. Винаги намирам положителното дори в най-мрачните и отчайващи ситуации, защото вярвам в чудесата. Чудото като Феникс - от пепел човек да възкръсне. Това наричам емоционална, ментална, духовна и психологическа сила.  За Сребролюбието Някои хора го разбират като алчност, а други като обич към среброто. И двете гледни точки са правилни в зависимост от това кой какво търси и иска в живота си. Освен това, сребролюбието и инвестиционното мислене са свързани. От малка обичам среброто. Баща ми колекционираше сребърни монети, след това се запознах с човек, който също го правеше. Аз самата също съм писала за сребърния метал допреди няколко месеца. Има Фейсбук група за сребро, чиято цел беше да се привлекат колекционери на сре

  И тъй, Любов, настана време Отново да споделяме лъжи За миналото, сладко бреме Когато потъвахме в своите очи А истината някак си отиде В моментите, когато си мълчим Защото няма вече общи теми Дори и битови сплетни И някак си е безразлично Дали  спим заедно или пък сами А срещите ни нявга бяха пламък Или поне един от нас си мислеше така Но няма смисъл дори от обвинения Дали пък беше или не това, което причини Разплитане на уж стабилни възли В доверието и разговори до зори Сега споделяме леглата си с други Я някои плюшени играчки или пък тела Които никой някак си не помни И тъй, Любов, настана време Да тръгнем най-накрая по своя път Поединично, сред розите с тръни Защото няма смисъл да се създава рутина Изградена като кула от илюзии Поне един от нас да продължи В страници и стихосбирки Като спомен за изгубени мечти Сред "можеше" и "щеше", Но уви, Не Би. Затуй пък имаме поезия И музика, и бягство от скръбта Сред чужди усмивки, длани.. И тъй, Любов, настана време Да с

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата. За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.  Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем. По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно. Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжките енергии. Защото в общ