tag:blogger.com,1999:blog-7421657433432384842011-11-28T01:36:58.134+02:00Лично творчество през призмата на собствената ми психологияStrandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.comBlogger30125tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-47652661147959822312011-03-28T12:00:00.009+03:002011-03-28T12:12:00.701+03:002011-03-28T12:12:00.701+03:00Логика<!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE <![endif]--><!--[if gte mso 9]>Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-76623225730560814262010-10-26T10:34:00.026+03:002010-11-01T12:51:14.919+02:002010-11-01T12:51:14.919+02:00БезпосочностТази сутрин се събудих с чувство на безпосочност. Вероятно съм пропуснала някоя отбивка по пътя си, който забравих. Изгубена някъде в спомените, посоката ми заспа. Кръстопътят е мъгляв и нерегулиран. Мечтите се покриха със сланата на времето, а по пътищата към тях израстнаха тръни. Светлината на надеждата се скри и се превърна в непрогледна тъма , придружена с безкрайно лутане в еднообразен кръг.Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-74854851234427858952010-07-03T00:33:00.009+03:002010-10-26T15:29:32.973+03:002010-10-26T15:29:32.973+03:00КошницаСърцето е като раздърпана кошница, пробита от иглите на болка и разочарование. Сълзите изтичат през множеството пролуки. Скелетът на кошницата също е мокър - подгизнал от умора и причинил мухъл на чувствата. До днес си стои непочистен.Чувствата са специфични плетеници, създадени от хубави и лоши мигове, които се подклаждат от огъня на силни изживявания, чиято прегръдка изцяло обгръща Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-65323499628031864272010-03-31T09:16:00.005+03:002010-03-31T10:08:20.551+03:002010-03-31T10:08:20.551+03:00"Не се надявай на нищо"Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен. Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага. Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и такаStrandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-85190295709535961402010-01-19T10:09:00.003+02:002010-01-19T10:11:01.141+02:002010-01-19T10:11:01.141+02:00Нищо КонкретноТази нощ сънувах сън. Не го помня, но знам, че беше шарен. Образите изглеждаха съвсем ярки, почти като истински, но тъжни. Някой помаха.. за сбогом, друга сянка пък наблюдаваше.. Усещах усмивката й - презрително-иронична, но и изпълнена с мъка. Протегна невидимата си длан сякаш за допир, но не я докоснах. Досетих се, че сигурно е новата форма на самотата в отделна част на сърцето или просто нова Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-86231911323538381742010-01-16T22:25:00.004+02:002010-01-16T22:30:10.214+02:002010-01-16T22:30:10.214+02:00Свят на Илюзии: Пролог------- Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове. С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те избледняваха, Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-51202047352643782292009-12-27T14:53:00.002+02:002009-12-27T14:56:15.982+02:002009-12-27T14:56:15.982+02:00Зимни мисли
Това е колекция от зимни пейзажи, които намерих, придружени с мои мисли за нещата от живота.Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-29423582287450879802009-03-27T21:01:00.000+02:002011-03-28T12:03:58.605+03:002011-03-28T12:03:58.605+03:00Логика<!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE <![endif]--><!--[if gte mso 9]>Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-35241984526022773942009-03-04T16:55:00.002+02:002009-03-05T13:13:57.712+02:002009-03-05T13:13:57.712+02:00БаналностТишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.Тик – так, тик – так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена – сама. Механизмът му сякаш улавяше ритъма на сърцето на тази, която го гледаше мълчаливо. Очите й се рееха някъде отвъд Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-10991390879327080472009-02-09T14:38:00.001+02:002009-02-09T14:40:25.358+02:002009-02-09T14:40:25.358+02:00Танцуват прашинки в сърцето ми..Танцуват прашинки във сърцето ми,завихрени от пориви,понесени от спомени,покрили с плащ от ярост окаяните дни на настоящето... Музиката се лееше така, както струя кръв, изтичаща вследствие на гладко, чисто и тънко порязване от добре заточено острие. Лукреция стоеше грациозно върху позлатения стол, кръстосала отегчено краката си и отпиваше бавно от чашата си червено вино. Развъртя леко между Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-339820429875714142009-02-09T14:36:00.001+02:002009-02-09T14:41:23.393+02:002009-02-09T14:41:23.393+02:00Всяко начало е край...Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива той винаги се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето.В неговото самотно сърце и тъжни очи само тогава изникваше тайна надежда за любов и съвършенство. Уви, само в главата му. Докато вдишваше отварата си от билки, което правеше Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-83885470645191573862009-02-09T14:17:00.002+02:002009-02-09T14:20:11.189+02:002009-02-09T14:20:11.189+02:00Срамувам се..Срамувам се... от себе си, заради твойта вечна грубост... Срамувам се.. - пълен текстStrandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-2142277293125053442009-02-09T14:08:00.002+02:002009-02-09T14:11:34.586+02:002009-02-09T14:11:34.586+02:00След хиляди лунни изгревиЛукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може би залеза целуваше нощното небе или пък Луната го къпеше с лъчите си, тя не знаеше. Отдръпна леко завесата и бе посрещната от сноп Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-86490876222356716902009-01-16T20:42:00.000+02:002010-01-16T22:10:33.655+02:002010-01-16T22:10:33.655+02:00Свят на Илюзии: Пролог------- Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове. С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-16523089309274732022008-12-30T13:16:00.004+02:002009-01-21T13:34:05.765+02:002009-01-21T13:34:05.765+02:00Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-32135972573300487942008-12-29T16:33:00.009+02:002009-01-21T13:35:17.518+02:002009-01-21T13:35:17.518+02:00Обичам да пътувам, когато имам възможност.Новите неща винаги са предизвикателство за мен, а и колкото повече знаем за света около нас, толкова по-живи се чувстваме।Тук е момента да използвам мисълта "Memento Mori".Девин е място, в което луксът и нищетата се преплитат, но определено е много красиво селище в сърцето на Родопите.Въздухът е чист и самото място лъха на свежест.Зарежда с много Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-43460688641978316972008-12-22T19:19:00.007+02:002008-12-25T15:51:55.586+02:002008-12-25T15:51:55.586+02:00Обичам романтиката във Фентъзи стил.Постоянно опитвам нови неща, затова ето тук публикувам най-новото, което съм създала сега.Комбинацията между готическа музика и природа почти винаги е успешна, но зависи от гледната точка.Всеки вижда през различна призма нещата...
Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-86837888946572694732008-12-21T22:55:00.008+02:002008-12-29T12:25:25.456+02:002008-12-29T12:25:25.456+02:00Комплексът за непълноценност в творчеството на АдлерКогато се говори за Адлер, с него безспорно се свързва създаването на т।нар. индивидуална теория и психотерапия. Във всички свои трудове, той описва именно човекът като личност, отделна от всеизвестния израз “малкото човече”. Той може да се разглежда като основополжник на понятието “личност”, защото разчупва доста теории на други психолози.Адлер представя развитието на индивида като борба за Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-38456230533375092132008-12-21T20:28:00.009+02:002008-12-29T12:30:59.793+02:002008-12-29T12:30:59.793+02:00Влиянието на заобикалящата социална среда върху формирането ни индивида като лидер и приемането му като такъв1.Модел на изследваното явлениеЛидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен. Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от странаStrandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-14452254286084958442008-12-16T16:21:00.008+02:002008-12-29T11:42:36.658+02:002008-12-29T11:42:36.658+02:00Съвестта на властолюбието или на човеколюбието?“Този, който говори и размишлява върху направеното от него зло, мисли за низостта, която е сторил, и е погълнат от това, за което мисли – с цялата си душа е потопен в своите мисли, поради което все още не е свободен от своята подлост. И той навярно няма да може да се промени, няма да преодолее това състояние, защото душата му ще загрубее, сърцето му ще се вкамени и освен това духът му ще потъне вStrandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-19337065173470900902008-12-16T15:48:00.003+02:002008-12-16T16:08:43.348+02:002008-12-16T16:08:43.348+02:00Наказани или благословени?Човекът е градивната единица на обществото. Той е създателят, владетелят, законодателят и съдникът в тази смазваща машина, наречена общество, но доста често, именно човекът е и най-големият срам и позор за обществото. Понякога човек забравя, че принадлежи главно на себеси и става подвластен на неписаните закони на обществото. Започва да забравя личностните си идеи и цели и става обществен герой, Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-44127132347131978732008-12-16T13:36:00.002+02:002008-12-16T16:06:03.864+02:002008-12-16T16:06:03.864+02:00За готикатаГотиката е направление в изкуството, причисляващо се към западноевропейската средновековна култура, с различна продължителност в отделните страни. Развитието му започва през средата на 12 век във Франция като наследник на романския стил. В началото най-ярко се проявява в църковната архитектура. Замира в Италия най-рано, през 14 в., като еволюира постепенно в Ренесанс. Готическият стил е типичен Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-27332908145637018412008-12-15T12:27:00.003+02:002008-12-29T14:03:53.475+02:002008-12-29T14:03:53.475+02:00Уви… Във виното е истината, казваш, драги... Уви, не мога с тебе да се съглася..Горчилката на виното е несравнимас пиянството, отдадено на самота... Но дай водка, не се стягай.Искам да удавя своята тъга.....Аз зная, че изпитвам слабост към сладката, добра лъжа.......Която ти изричаш леко, друже,а вадиш корена на любовта...Болезнено и рязко, признавам те, Ти си... Несравним в жестокостта... Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-75067258254881157392008-12-15T12:06:00.005+02:002008-12-29T11:52:51.849+02:002008-12-29T11:52:51.849+02:00*******За миг превърна се в пепел и последната искра,сменена някак си тактично със сърдечна празнота -Безупречна...Донесе Крах сред множеството упреции се разбрахме мълчаливо - няма как да има Щастие...Усетих дупка - там вляво под гърдите си,студена тръпка преминава през нова пустота -Отиде си...В гонитбата на вечно мнимото разбиранене случихме на истински разперени крила -Строшиха се...Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-742165743343238484.post-64712013416877014252008-12-15T10:02:00.002+02:002009-01-04T18:14:07.029+02:002009-01-04T18:14:07.029+02:00Историята на петте камъка или животът, какъвто го познавахме: ПрологМиризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..Дама с грациозна походка слезна бавно от борда на пристигнал кораб, украсен с голяма статуя, покриваща предния нос. Обвита в наметалото си, Strandedhttp://www.blogger.com/profile/17690316785048504560noreply@blogger.com0