Когато сме истински: Оглозгани сърца

Тяхната история започна мигновено, както и завърши. Като два призрака, унищожени чрез останките в гробовете си нощем.

Сомбре си беше женкар. Нито една жена не се задържаше  при него за повече от две вечери и то ако не е трезвен. Една нощ – колкото, толкова.

Вивиан имаше опит с дългите връзки. Както и с разделите след тях, които изживяваше по различен начин. Нямаше месец, откакто се разделиха с бившия й. След една година заедно. Той предпочете приятелите си пред нейното присъствие и й би шута без да се замисли. Тя беше уязвима и разстроена.

Сомбре, въпреки пиянството си, имаше сериозни познанства. Те му осигуряваха висш пост на работното място. Вивиан представляваше част от екипа му, от десет човека.

Наближаваше края на годината и съответно дългоочаквания банкет. Много храна, алкохол и безумия. Вивиан искаше да се напие.

Колективът реши събитието да се проведе извън родния град на всички работници. Банкет на хижа, с много пиене. Повечето колеги имаха леки коли и целия екип се разпредели по тях. Сигурно по симпатии. За съжаление Вивиан не се разбираше твърде добре с колегите си. Тя щеше да се вози, където останеше място. Преди да тръгнат, Сомбре се приближи до нея и я погали по коляното. От време на време двамата с него флиртуваха, чисто колегиално. Вивиан леко настръхна в неочаквана изненада.

-        Е, ще се чукаме ли? – Сомбре зададе въпроса без излишни увъртания.

-        Ще видим – отговорът дойде неочаквано.

Двойни усмивки. Някой би ги сбъркал с ехидни, но всъщност – чисто цинични. Пътуването започна. Вивиан спря да мисли. Каквото се случеше. В крайна сметка двамата се оказаха заедно в неговата кола. Пътуваха без да си говорят.

Пристигнаха в хижата и се настаниха. Имаше известна романтика – камина, уютни стаи. Напомняха леко за вкъщи. Пистата, покрита със сняг се осветяваше от нощни лампи. Вивиан седна на леглото в стаята си. Гледаше снежинките, които самотно падаха, а при допир със стъклото на прозореца се превръщаха в сълзи. Те се стичаха бавно така, както от пъстрите очи на Вивиан. Тя се чудеше защо й се случваха разделите и къде във връзките бъркаше. В крайна сметка се оказваше никъде, с единствения приятел до себе си – самотата. С оголени зъби в сянката на сърцето й.

Празненството започна. Вивиан пиеше червено вино – една чаша, след нея друга. След първата бутилка стана да танцува.

Сомбре я наблюдаваше похотливо през цялата вечер. Не само нея, разбира се, а и много други. Чието легло го огрееше. Той танцуваше с всички жени. Дойде редът и на Вивиан. Звучеше блус, който тя обичаше, но и избягваше да слуша, защото й напомняше за бившия. Докато танцуваше със Сомбре, той я докосваше настойчиво по цялото тяло. Отначало тя го отблъскваше, но после се притисна към него. Вивиан полагаше големи усилия да не се разплаче заради спомена за това как бившия й я прегръщаше – нежно, страстно и плътно до себе си. Не трябваше да плаче  пред шефа й. Танцът свърши и те се разделиха. Жената продължаваше да си пие червеното вино, вече втора бутилка. Сомбре пиеше водка. Той спря да я гледа, защото си намери друга компания за първата вечер от банкета.

Вивиан все още пиеше. Нейни колега на няколко чашки уиски се доближи до нея. Той се казваше Марио. Двамата започнаха да разговарят. Оказа се, че имат малко общи интереси. Мъжът беше тъжен и се разплака, Вивиан го прегърна. Споделяха общо страдание по бившите и се успокояваха взаимно. Марио помоли колежката си да го придружи до стаята му. Той беше самичък там. Прегърна я, търсейки утеха в докосването й, защото преживяваше тежко скорошната раздяла. Постепенно мъжът обгърна плътно с ръцете си Вивиан и я приближи до себе си. Тя му отвърна, но в момента, когато Марио започна да разкопчава семплата й тъмно синя рокля с дължина малко под коляното и цип на гърба, Вивиан се досети накъде отиваха нещата и какво точно искаше той от нея, като всеки мъж всъщност. Добър манипулатор.

-        Не, прибирам се – отблъсна го от себе си тя.  Марио се отдръпна с явно недоволство и се разделиха начумерени. Всеки от двамата стоеше в стаята си и ближеха вътрешно раните от самотата си, която силно, с оголените си зъби, до болка и кръв по страните, глозгаше безмилостно сърцата им.

Вивиан се събуди с махмурлук. Болеше я главата и пи лекарство. Физическата болка премина, но не и тази, която си стоеше непокътната в душата й. Тя започна да пие отново червено вино. След като се развесели, отиде в съседната стая, където някои от колегите й се бяха събрали да си допиват. Съседът по стая на Сомбре също стоеше сред присъстващите.

-        Шефът е сам в стаята – прошушна той тихо на Вивиан с многозначна усмивка.

 Жената изпи поредната си чаша вино докато съзнанието й се замъгляваше. Тя забравяше да мисли. Неусетно  стана и отиде в стаята на Сомбре. С множество дупки в сърцето, оглозгано от самотата й.

Сомбре се ухили като вълк на плячката си. Съблече се за секунди, награби Вивиан докато тя осъзнае какво става. Всичко се случи много бързо. Жената лежеше под него. Без прелюдия или любовни ласки, просто „чукане“. Нищо особено. Дори изпълнението беше някак невзрачно и грубо , без никакво усещане, че се случва нещо съществено. Така историята приключи. Без прегръдки, просто едно бързо обличане и всеки по пътя си.

След банкета всички се върнаха на работа. Вивиан се возеше в една кола с Марио на връщане. Не се погледнаха, нито си обелиха дума, различна от формалните поздрави. Стояха раздалечени, мисловно облепяйки с оправдания думите си.

Минаха няколко дни. Тя отиде при шефа си да си отчете една служебна командировка. Сомбре дори не я погледна, разписа се и всичко си вървеше постарому с изключение на това, че Вивиан вече не флиртуваше с шефа си. Той беше улисан в това да преследва поредната колежка.

Историята между Вивиан и Сомбре умря така, както се и роди. За няколко минути в една малка и физически самотна вечност. Унищожена сякаш свръхестествено. Сърцата си останаха оглозгани от самотата.