Гарванът и гълъба

Виторио:

„Отивай си, не си за светлина” – изграчи гарван.

„Не искам, тя е моята единствена жена”

Отвърна смело той, с мъничка тъга.

„Но ти я пропиляваш, не е за тебе тя,

„Сред мрак живееш, в безкрайна тъмнина,

„А тя искри като луна в нощта.

„За нея нужна е най-ярката звезда.

„Проклетата с теб доволно поигра,

Отивай си, не си за светлина,

Без тебе тя ще е щастлива,

Послушай мъдростта” – отлитна гарвана.

И се превърна в черно множество ята.

Лукреция:

„Избягай на далече, хубавице” –  изгука гълъб.

„Не искам, това е последица от любовта”

Отвърна тя, с усмивка нежна в красота.

„Ти няма как да виждаш слънце,

А той е свикнал с мрака на нощта,

За него нужна е напълно друга тъмнина.

Проклятията не са от твоята игра,

Продължавай да търсиш си лека,

А той е мъртъв по душа,

Сърцето няма нужда от окови,

Следвай твоята свобода” - отлитна гълъба.

В кълбо от чисто бели, падащи пера.