С усет за приказност

Всички приказки са с щастлив край, така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в търсене на разни пантофки, придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони, щитове и т.н..

 Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си.

Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя  е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения.

Известно е и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории обаче , те заблестяват с нова светлина и намират любовите си.

Запознати сме с легендите за Артур и Ланселот, които с мечовете  си искат да спасят света, но в крайна сметка го правят без тях. Именно за това остават герои до днес. При падането на шлема и щита, те разкриват истинската си светлина и привличат другите – за любов и за слава.

Образите на смелите принцове – рицари и техните любими принцеси са толкова съвършени, че се набиват дълбоко в съзнанието ни, карайки ни да ги търсим и вярваме, че сме като тях, но не сме и това ни огорчава. Дребните детайли като загуба на пантофки или част от доспехите изобщо не забелязваме в гонене на измислени личности, които не сме, нито срещаме. Те всъщност не съществуват, а представата за тях е просто идеализъм, в което няма нищо лошо, защото това прави света едно по-добро място.

  Наистина, понякога просто е нужна различна гледна точка.