Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Зимни мисли Това е колекция от зимни пейзажи, които намерих, придружени с мои мисли за нещата от живота.

I. Същност на нормите Теорията на нормите не е отделна научна дисциплина. Тя е формирана цялост от усилията на философи, социолози, логици, информатици и естетици. Философията на езика и логиката разглеждат нормите най-вече като езикови същнности. За социалните науки те са социалени или психологичен факт, за информатиката – отделен тип програми, за юристите – установени от нормативен авторитет предписания и наказания. 1. Нормативни изрази в езика С оглед на езика нормите са вид директиви. Това са изрази, с които се цели да се окаже влияние на човешкото поведение. Чрез тях субекта се насочва към действителността. Такива са още императивите, съветите, поученията, принципите, правилата и пр. Те се отнасят до бъдещите човешки действия. Директивите не са изрази, свързани с желанието дадено състояние да продължи или осъществи. Такива са одобрението, неодобрението, исканията и др. Това са специфични типове оценъчни актове, които могат да се отнасят до събити

Апатия отново, безумие и вечна самота, това е белега на хода на реалността. Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, защото няма чувства истински в смъртта, с която през агонията досигаш дълбоко дъното на разбитата на парченца стъклена мечта. Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, а ето истината – реално безразличие и суета, желание да промениш уж към добро съдбата си, да намериш обич и дори да не чувстваш самота, а в крайна сметка живееш си със заблудите и тъй, до края на живота ти, за теб света.. Вървиш по път, обсипан с остри бодящи стъкълца на разбитата парченце по парченце твоя мечта, която смяташ, че ще има свое реално покритие някога, далече, в реалната ти стъклена мечта, а тя беше цяла, блестяща, уж нечуплива досега и ето сбъдването й: агонизираща до болка е сега...

Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове. С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те избледняваха, отивайки заедно със слънцето към полагащите му се мигове на спокойствие и приятна дрямка. Небето беше красиво, както се полагаше за края му - мислеше си докато го наблюдаваше студено Канаме . Той вървеше самотно и бавно към мястото на срещата си с Киоко. Знаеше, че тя го чака с нетърпение, което той дори не разбираше. Момчето потъваше все по-дълбоко в размислите си, които му изглеждаха някак безпредметни и празно – сухи. Приличаха на рисунките му в момента. От тях го гледаха безжизнени създания и мъртви пейзажи, които не се вписваха в реалния свят. Преди изглеждаха